В периода 14-15.09 в Бургас се проведе ХVІІI Национална педиатрична научно-практическа конференция „От симптома към диагнозата“. В рамките на събитието се състоя симпозиум на фармацевтична компания Фарматрейд на тема „Алергичен ринит, неговите усложнения и възможностите на Рупафин”.
„Категорично е, че по нарастване на честотатана алергичните заболявания през последните години, имаме основанието а говорим за епидемия от алергии”, обясни д-р Стефка Евтимова, лектор на симпозиума.
Факторите за появата на алергичния процес са много, допълни тя и посочи, че през последните години се обсъжда значението на раждането чрез секцио за поселяването с нормална чревна флора при новороденото и от там за развитието на имунния отговор. Сред останалите рискови фактори са замърсителите от околната среда, месецът на раждане, употребата на антибиотици и др.
„Най-чест сред тази група заболявания е алергичният ринит”, посочи д-р Евтимова и допълни, че в развитите страни той засяга 20-30% от децата, като в България честотата на заболяването е 18%.
„За щастие имаме разработено ръководство за овладяване на това социално значимо заболяване. Въпреки широката разпространеност на алергичния ринит и въпреки, че ние алерголозите знаем как да го лекуваме, това заболяване често остава недиагностицирано, недооценявано и всъщност нелекувано както трябва”, отбеляза тя.
Всъщност, малко на брой алергени, а именно тревните полени, акарите и дървесните полени, са отговорни за повечето от случаите на алергичен ринит, допълни лекторът.
Поленовият календар варира паралелно с климатичните особености като в момента полени се срещат от средата на февруари до октомври.
„Тоест периодът без полени трае едва три месеца”, обясни д-р Евтимова.
Според класификацията на ARIA* алергичният ринит бива интермитентен и персистиращ, като вторият е преобладаващ, а почти във всички случаи има и симптоматика от страна на очите, тоест алерголозите имат основание да говорят за алергичен рино-конюктивит, уточни тя.
„При половината от пациентите ще се развие и бронхиална астма но бронхиалната хиперреактивност може да се прояви първоначално като кашлица”, заяви специалистът.
В последствие запушеният нос и кашлянето затрудняват овладяването на симптомите на бронхиална астма, показва проучване, цитирано в хода на презентацията.
Патофизиологичният механизъм на алергичния ринит включва ранна фаза на дегранулация на мастоцитите и късна фаза на тъканно възпаление. В хода на късната фаза се отделя тромбицит-актифиращ фактор, мощен медиатор на алергичната реакция, който води до тромбоцитна агрегация, дегранулация на мастоцитите и активация на редица клетки на имунния отговор.
Медикаментът Рупафин се прилага при алергичните процеси, тъй като има двоен механизъм на действие, обясни д-р Евтимова и допълни:
„От една страна, той е Н1-рецепторен антагонист, а от друга страна предизвиква мощна и дълготрайна блокада на тромбицит-актифиращия фактор, което го отличава от други антихистимини.”
Сред ефектите на Рупафин е намаляване на бронхоспазъма, на отока на лигавицата, ограничаване на съдовата пропускливост, на мастоцитната дегранулаця и на инфилтрацията с клетки на възпалението.
Сред другите предимства на препарата е неговата фармакокинетика, определяща наличието на активни метаболити, сред които е и деслоратадин, проявяващ допълнителен антихистаминов ефект, заяви лекторът.
„Рупафин показва значимо бързо действие 15 минути след експозицията на алерген”, отбеляза д-р Евтимова и добави:
„Хубавото е, че имаме Рупафин в подходяща за деца форма и може да го даваме на деца над 2 годишна възраст.”
По отношение на нежеланите лекарствени реакции тя цитира отворено проспективно проучване от 2018г., проведено сред деца на 2-5г. възраст, според което се наблюдава намаляване на симптомите на алергичен ринит след 4-седмичен прием на Рупафин.
Повлияни са всички алергични прояви, включително запушването на носа. Същевременно честотата на нежелани лекарствени реакции в детската популация е по-ниска от тази при възрастни и е сравнима с плацебо, отбеляза д-р Евтимова в заключение.
Албена Николова
Д-р Ана-Мария Младенова
